Кирилицата е едно от културните богатства на България и с право се гордеем с нея. С приемането ни в Европейския съюз това тя стана третата официална азбука на Общността. Но тази различна графична система създава редица затруднения на хората, използващи други азбуки.
По българските пътища, по карти и в интернет могат да се видят всевъзможни варианти на имената на български населени места, улици, исторически личности и прочие. Ако за нас, българите, е ясно, че Ruse, Russe, Rouse, Rousse е един и същ град, то за чужденците това едва ли е толкова очевидно. Така страда имиджът на България като атрактивна туристическа дестинация, намалява и доверието от страна на чуждестранни инвеститори и партньори. Друг често срещан проблем е например баща и син да не могат да докажат роднинската си връзка, тъй като фамилното им име е изписано по различен начин на латиница.
Проектът „Разбираема България” на Министерството на държавната администрация и административната реформа и Института за български език при БАН беше създаден през 2006 г. с цел да бъде премахнат този хаос в изписването с латински букви на българските населени места, географски и културно-исторически обекти. По проекта бяха установени ясни и твърди правила за транслитерация на българските собствени имена на латиница и още през 2006 г. с приемането на поредица нормативни актове разработените общи правила станаха задължителни за всички физически и юридически лица:

• Протоколно решение на Министерския съвет от май 2006 г. за одобряване на резултатите от проекта и възлагане на съответните задължения на органите на изпълнителната власт
• Промяна от септември 2006 г. в Правилника за издаване на българските документи за самоличност по отношение на създаването на възможност за привеждане на личните имена на гражданите в съответствие с правилата за транслитерация
• Наредба №3 от 26 октомври 2006 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за транслитерация на българските географски имена на латиница

Все още обаче няма достатъчно ясен ангажимент и активност по тази тема от страна на институциите, бизнеса и гражданите. МДААР засега няма намерение да въвежда санкциониращ механизъм, с който да принуди всички да пишат правилно българските собствени имена на латиница. Министерството полага усилия по-скоро да убеди обществото, че всички ние имаме полза проектът да успее. Мащабна информационна кампания, реализирана от МДААР, цели да популяризира правилата за транслитерация и да привлече като съюзници в процеса на утвърждаването им медиите и гражданското общество.
В рамките на информационната кампания са предвидени поредица от срещи с представители на медиите, на туристическия бранш, на централната и местните администрации, на преводачески и картографски фирми и пр. В цялата страна ще бъдат разпространени електронни и печатни информационни материали, които обясняват правилата и необходимостта от тяхното спазване. Предвидени са и мерки за популяризиране на проекта „Разбираема България” сред институциите на ЕС и на държавите членки, за да сме сигурни, че в излизащите от тях документи името на страната ни, както и имената на български градове и пр. ще бъдат изписани правилно.
Акцент в информационната кампания е инициативата на министерството за създаване на каталог на грешни табели, карти и др. надписи на латиница. Всеки, който види грешна табела, надпис в интернет и пр., може да изпрати снимката с описание къде е направена на електронния адрес razbiraema@mdaar.government.bg. Всички получени „лоши примери” ще бъдат публикувани в специално създадена рубрика на сайта на МДААР (http://www.mdaar.government.bg/getbg.php). За всяка снимка ще има информация от кого и кога е изпратена, къде е направена и как всъщност е вярното изписване. Министерството ще информира съответната институция или организация, която е допуснала грешка, за това как трябва да я коригира и ще следи за изпълнението на това предписание. Например, ако някой изпрати снимка на грешна табела на улица в някоя община, МДААР ще се обърне към кмета да подмени този надпис; ако грешката е в чуждоезиковата версия на сайта на фирма, министерството ще се свърже с ръководството на фирмата.
Така, от една страна, ще се насърчи познаването на правилата от страна на гражданите – все пак, за да може човек да различи грешен надпис, трябва да знае кое е правилното. От друга страна, МДААР разчита много на активната подкрепа от страна на медиите и обществото, за да може заедно да накараме всички да спазват правилата.
Всеки, който изпрати снимка, ще бъде информиран за работата по неговия „сигнал”. Медиите също ще получават периодичен бюлетин с постъпилите снимки, с предприетите от МДААР стъпки и с работата на отговорните администрации или организации по конкретните сигнали. Министерството още веднъж обръща внимание, че няма санкциониращ механизъм, с който да накара всички да спазват правилата. Но в тази кауза успехът е постижим с подкрепата на четвъртата власт – медиите.


Пресцентър
19.05.2008 г.